Малка е, не знам как да се държа с нея
Ще започна с това, че съм на 17 и не само съм начинаещ сваляч, но и завоеванията ми се броят на пръстите на едната ръка – тоест, нямам опит. А сега направо към девойчето – тя е все още малка (15 год), но сравнително добре изглеждаща и физически, може да се каже, че надминава връстниците си. Проблемът е, че не мога да разбера психиката й, начина на мислене и съответно не знам как да се държа с нея. Идеята ми е, че в един момент тя говори за това, че “сменя гаджетата много бързо”, а в другия как “без да се усети” имала 8-месечна връзка, което ме хвърля в крайно конфузна ситуация.
Противоречи си, хвали се за неща, като “Сложих си най-късата поличка, за да отида в Ххххххх”. Има си приятел, но съдейки по думите й до сега (а и телефонните разговори, докато бяхме на кафе), това няма да е голяма пречка и все пак бих оценил едно съветче – как да се справя с финес 
.
Вторият проблем идва от мен – малко съм срамежлив, или може би поради възпитанието ми (тип джентълмен), често пропускам точният момент и после се вайкам.
Друга полезна информация, да послужи като суровина за вашите съвети, ще бъде това, че от една седмица (след първата ни среща) не сме излизали (и съм й звъннал точно един път, при което думите й бяха “Не мога, трябва да отида на училище” и съм склонен да вярвам…), а и не знам дали няма да заприличам на навлек… При положение, че тя върза десет тенекии на приятеля си по телефона (докато и защото бяхме на кафе) не знам как да изпъкна АЗ.
На кратко, това е историята ми, моля за съвети и благодаря предварително 
16 годишен без никакъв опит с жените
Искам да разкажа моята история и ако може да ми дадете някакъв съвет. Значи, аз съм на 16 години и до сега в живота си не съм имал приятелка и не съм се целувал. А не съм нито грозен, нито тъп. Според моето мнение съм един обикновен младеж. Тренирам често, имам хубаво тяло, когато успявам да се отпусна съм наистина забавен. Лошото е, че когато се запозная с някой съм наистина срамежлив и почти не говоря, и не мога да развия потенциала си. Затова и първото впечатление е погрешно, а и 2рото и 3тото.
Трябва ми наистина време, за да се отпусна и тогава наистина се харесвам на момичетата. Имало е 5-6 момичета, които ясно са изразявали симпатиите си към мен, но заради страха си не съм правил нищо :/ Мисля, че имам ниско самочувствие и фактът, че на 16 години нямам никакъв опит, ми го сваля още повече. Не разполагам и с много средства, не съм и беден. От моите лични преживявания важи следното, че когато успея да разсмея някое момиче много пъти и после и се дърпам, тя започва да ме иска повече. Но тая техника успявам да я направя на не-толкова привлекателни девойки.
Сега има едно момиче, което харесвам. Тя скъса наскоро с гаджето си, с което бяха някъде 2-3 месеца. Аз й казвам, буквално, какво мисля към нея, но с чувство на хумор, така че тя да не приема нещата наистина. Ама искам да я имам, мисля, че имам шанс, но не знам какво да направя. Имаше една техника тук 1 седмица я ухажваш, после 1 седмица се правиш на безразличен, мисля да я пробвам. Тя не изглежда напълно безразлична към мен, предложи ми да съм й кавалер на бала. Говорим си, прегръщаме се от време на време, ама не изглежда и като да се интересува от мен.
Ние сме от един клас. Страх ме е, като ме пита за миналите връзки и такива работи, страх ме е да кажа, че съм нямал. Едно момиче от моя клас се изгаври с едно от по-затворените момичета и подигравателно я пита дали се е целувала някога. Като ми разказваха после и на мен ми стана гадно, защото аз не съм се целувал. А не съм от затворените хора в класа ми, даже имам наистина свободен дух и правя много неща, без задръжки. Ама комплексите ми пречат, да се опитам да направя по-сериозна стъпка. Моля ви, дайте и някакви други съвети!
Само да вмъкна, че в голяма компания, която не познавам много, се държа наистина тъпо и мълча и ме мислят за странен, а в наистина тесни кръгове съм г/д душата на компанията, но и един човек да има, който да не познавам, се спичам нещо 
Мисля, че ако целуна някое момиче и натрупам малко опит във връзките, ще имам по-голяма смелост и дръзкост в свалките.
Връзка на година и половина… и гаден край
И този път май наистина всичко свърши. На 1-ви юни 2008 година тръгнах с едно момиче, което тогава беше на 16, а аз на 20 години. Отначало всичко вървеше идеално, но направих грешката, че преспах с друго момиче 3-4 месеца след като тръгнахме. Уж ми прости тогава… След 6 месеца тя почна вече да ме вика да ходя в тях. И така стана, че малко по малко направо си заживях в тях. Проблеми с родителите й съм нямал. Сядахме на масата заедно, спяхме с нея в едно легло, просто всичко си беше сън.
Малко по малко нещата като чи ли се промениха, почнахме да се караме за глупости, а и аз много ревнувах. Може би главно заради това ставаха и скандалите. И 20 дена преди да направим 1 година връзка, в един отвратителен ден, станах за работа (работех в един хлебозавод, карах хляб с бус и ставах е 3:00 всяка сутрин) и както всяка сутрин преди да отида на работа я целувам за чао, докато тя още спи и заминавам. Сутринта като се събуди си говорихме по телефона тя ми каза “обичам те” и след обед като се видяхме се сдърпахме пак и тя каза “Не те обичам вече, и искам да се разделим”, при което на мене ми писна от чалъми и си позволих да я ударя в ръката, за което до ден днешен съжалявам.
Направих го безсъзнателно, не съм искал. При което наистина се разделихме за 26 дена. Аз просто се бях побъркал тогава, ходих при гледачки да ми кажат какво ще стане, ходих в църквата всеки ден да паля свещ. Плачех постоянно и правих опити да се оправим. Ходих до тях цветя и носих, молих я да ми прости, и така стана че един ден се оправихме. Почнах пак да спя в тях ходихме пак 2 месеца и малко и пак се разделихме. Пак щото много ревнувам, тогава пак същата история, бяхме се разделили за 1 месец и 15 дена някъде. Това става миналата година лятото.
Тогава тя тръгна с едно лапе 2 години по малко от нея, тя беше станала вече на 17. Пак я търсих, търсих, но нищо. И накрая вече се отказах. Хванах си друга приятелка но нямах чувства към нея, нямах и никакъв интерес. Но ей така си ходих с нея, понеже да отбия номера, пък и тази, която искам, да се дразни. Вече се бях отказал, но пак си ходих при гледачки. Всичките ми казаха, че ще се оправи всичко и че тя ще ме потърси. И така стана, тя ме потърси сама. И се върнах пак при нея. Казваше, че съжалява, че не иска повече да се разделяме, че ме обича, ходихме пак известно време.
И след 2 месеца пак се разделихме, пак за 1 месец бяхме разделени. Виждахме се в дискотеката, но аз ходех все с различни момичета, да се дразни. Тогава се сдърпахме, скарахме се още повече. Това беше 3-тия път, когато се разделихме. Ходех пак при гледачки, това беше сега декември месец (може да ви е смешно, но аз вярвам на такива, а и ми дава надежда и спокойствие). И на 22 декември се оправихме пак и стана така, както гледачката ми беше казала. Всичко си вървеше идеално както винаги, бях спрял да ревнувам, това, което на нея най й пречеше. Не мога да си обясня защо като се оправим и първия месец всичко върви идеално и след като мине 1 месец почват пак цупенията, скарванията и проблемите и все по 2 месеца караме и се разделяме.
Сега последната случка беше на 1-ви февруари съботата, искаше да отиде на дискотека със съученички (демек без мене), аз й казах да върви. А тя наща се целувала с някакъв, при което на другия ден ми се обади да отида до у тях да говорим нещо, искала нещо да ми каже. Отидох аз и тя ми вика да си призная снощи се целувах с един в дискотеката, започна да реве, каза че съжалявала, че не знае защо го е направила, че не може да си го прости, че не може да ме погледне в очите. Аз се ядосах, но не го показах… държах се на ниво. Казах й че това, че си признава, е нещо, защото за иска много смелост да си признаеш, не всеки може, важното е да си осъзнае грешката и да не се повтаря повече.
Прегърнах я, целунах я и я гушках, а тя само това повтаря, че не може да ме погледне в очите и реве. Попитах я дали иска да излезем вечерта, тя каза, че не искала, защото искала да си остане сама. Обаче аз дочух, че щяла да излиза с тоя дето се целувала в дискотеката. И пречаках я аз на горната улица над тях и видях как спира една кола и тя се качи в колата. При което ходих до у тях, приказвах с майка й аз и казах къде съм я видял. И вечерта по късно приказвах с нея по телефона, казах и че е използвачка, защото аз като й угаждам да излизаме, подаръци, насам натам, като я разкарвам, съм добър и не мисля, че заслужавам това да ме лъже.
Аз даже й подарък за нова година не получих от нея. Тя се ядоса като и казах, така и вика като съм използвачка, ела си вземи всичките неща дето си ми подарил. Ще ти ги смъкна в една торба пред блока, отидох аз и торбата беше пред входа. Взех си я и от тогава не съм я чувал нито виждал. И не знам какво да правя. Това ми е първата голяма любов. Гадно ми е, но и не знам какво да правя и как да постъпя. Не знам ще се върне ли при мен. Ще съжалява ли? Аз съм първия, с който е ходила толкова време и първия, с който е живяла. Тя е на 18 години вече, аз на 22. Дали ще се осъзнае? Ще чакам вашите мнения и препоръки Благодаря за отделеното време.