Наскоро се разделих с невероятна жена, познавам я от 2 години, ходил съм с нея на кино поне 100 пъти и преди няколко месеца нещата стигнаха до желаната от мен развръзка. Всичко беше перфектно целувахме, излизахме заедно… беше прекрасно. Скарахме се и когато мислех, че всичко е свършило не се дръпнах, а поисках всичко да продължи и се получи.
Наскоро тя поиска от мен да бъдем приятели и ме помоли да не си тръгвам от живота й. Посещавах я известно време, тя коментираше отношенията ни казваше, че се радва, че някой мъж държи толкова на нея, че от много време не и се е случвало някой “да бъде в главата й”, пак седеше до мен, обясняваше ми какво обичам, правеше цветята, които аз и правех от капачките на бутилки от минерална вода, леко се опираше в мен, когато седях до нея, казваше ми че ще продължим да излизаме с нея.
Но някак си се променят нещата. Не я посещавам толкова често, последния няколко пъти почти не си говорихме като бяхме в една компания. Изпратих й цветя с картичка за 14-ти с картичка, в която й описах как съм се чувствал с нея. Засякохме се в Скайп и тя ми благодари за цветята, каза, че са й харесали и ме попита “защо го правя нали каза че всичко е наред с теб?”. Казах й, че независимо от всичко тя е любимата ми жена и ако не и изпратя цветя за 14-ти няма да съм аз. Прочети остатъка от текста »
