Как да я върна при себе си?

Здравейте!

За първи път ми се налага да пиша в подобен форум, но знам ли, винаги се намира някой с опит или със същия проблем.

Та историята ми е следната. Запознах се с едно момиче преди близо 2 години (в момента аз съм на 18, а момичето е с няма и година по-малко от мен). Та запознахме се на един лагер, когато я видях си казах "Тя ще е". Запознах се с нея, говорихме си, смяхме се, и на 3-тата вечер се забихме (така де, целувахме се), като 4-тата вечер стана същото.

Прибрахме се в София и решихме да продължим нещата. Излизахме, ходехме по кафета, прегръщахме се, целувахме се, държахме се мило и след има-няма и месец и казах, че я обичам. След това последва една супер красивата връзка, която продължи година и два месеца. По време на връзката нямаше нещо, което да не сме правили.

Обичахме се супер много, а не е като преди нея да не съм имал гаджета, но с нея беше някак приказно и различно. Без да преувеличавам ѝ казвах как бих дал живота си за нея, как я обичам повече от всичко, пишехме си дълги бележки и си подарявахме супер сладките неща всеки месец, подарявал съм и огромни мечоци, разплаквал съм я от щастие, семействата ни ни приемаха и двамата и дори майка ѝ ми имаше пълно доверие за дъщеричката й.

Но не всичко явно е било толкова розово, защото колкото я обичах, толкова и я ревнувах и притисках, беше ме страх да не я изгубя. Докато това не стана именно заради ревността и притискането. Тя ме скъса и аз бях меко казано съкрушен и не спирах да рева като момиче. Обаче с нея се разбрахме да не се забравяме. Продължихме да се виждаме, да си ходим на гости, да правим разни неща, но скришно от другите.

Дори 2 месеца след като скъсахме тръгнахме отново, но има няма 2 дена след това тя отново сложи край. Та след това за още около 5 месеца бяхме разделени и твърдеше, че вече няма онези чувства, но се виждахме тайно и правехме какво ли не. Та, от около месец-два се разбрахме да сме само приятели. Не щеш ли, преди 1 седмица ми звънна и ми каза, че трябва да ми каже нещо, но само ако наистина сме приятели и ѝ обещая да не казвам на никого.

Разбира се, съгласих се, и тя ми каза че си е хванала гадже. Бях шокиран и яко наранен, новото и гадже не беше някой неин познат, а момче с което се е запознала ей така на морето, и в София се видели пак и той ѝ предложил, тя объркана явно и търсеща нова тръпка му приела. 3 дни след това се оказа че и двамата сме на морето и тя дори пропътува 50 км с бусче, за да дойде дотук (майка й разбира се я пусна, защото знае че ще се види с мен, и ми има доверие).

Та дойде, ходихме на плаж, разхождахме се, но бях наясно, че има друг. Даже си беше сложила снимка с него, но когато я видях тя каза че си я е сложила ей така просто и не ѝ пукало и я смени. По-късно вечерта излязохме, купихме си ментичка и някакви неща и отидохме да гледаме морето на едно супер красиво място само двамата. Говорих и за това как оня не ми харесва, защото му личи какъв е, и е типичното 20-годишно гъзе с кола, айфонче, филмар псевдо хулиган... Сещате се.

И както си говорехме изведнъж започнахме да се целуваме и прегръщаме. То не бяха целувки, не бяха обарвания, не бяха погледи. Като спряхме ми каза, че го прави защото е пияна, но след като изтрезня отново правихме същото, дори повече, но този път в хотелската ми стая. На сутринта я гушках и целувах, но по-сухо и приятелски вече. Говорех й, че пред нас се открива нов шанс. Но ето, че след като я изпратих до бусчето й, когато гледах как потегля, една част от сърцето ми си замина с нея.

Оттогава до сега, тя си е в София при него, а аз съм все още на 500 км безпомощен, и всеки ден мисля за нея и се побърквам, не мога да живея нормално, дори не ям. Пишем си, чат-пат на 2 дни се чуваме, но заговоря ли ѝ за нас или за него, тя откланя темата или ми затваря и се държи сякаш не съществувам, а знам че с правилния подход и думи бих я накарал да ми даде шанс, защото вече знам какво я дразнело, вече знам че мога да съм много по-добър и да й давам нужната свобода и знам че ще ме обикне както преди, че дори и повече.

Но дори и сега да няма онези чувства, заради които да тръгне с мен пак, аз съм сигурен че само ако ми даде шанс да ѝ се докажа, то ще ѝ трябва много малко време да разбере промяната и отново да ме обича. Та въпроса ми е, как да я накарам да ми даде този шанс, защото знам че дълбоко в себе си тя ме обича и е все още моето момиче с което свикнах супер много и искам да сме щастливи отново.

Преди да заспя тя ми е в главата, събуждам се с мисълта за нея. Което и момиче да ме е харесвало или да се е опитвало да се забие с мен или да флиртуваме, винаги съм ги разкарвал с мисълта "това не е тя..." , та нещата са много сериозни и нямам време да чакам или да се отказвам, докато е още рано (с онова момче ходят от 2 седмици, като 1 седмица от тях беше на морето и се видя с мен и станаха ония неща).

Знам че не е правилно да му пиша на него или да му правя филми, защото той не е виновен с нищо. Та, хора, моля ви дайте съвет, на мен идеята ми е да се видя с нея и да я изненадам с подарък и някакво цветенце и ще ѝ припомня някои работи и ще ѝ кажа че съм се променил. На онзи другия още не му е длъжна с нищо (а тя е супер срамежлива, свястна и стеснителна, знам че оня не е за нея). Та моля ви, давайте съвети как да си я върна, а не как да се откажа. Благодаря ви за отделеното време!

споделяне на връзка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *